Единственото описание на състоянието ми напоследък май е това - криза на младата възраст.Не ме свърта на едно място,искам просто да нарамя раницата с най-необходимите неща и да отпътувам на някъде,без значение посоката.Да видя нови места,да се срещна с нови хора.Не знам дали съм прекалено странна или хората покрай мен са прекалено нормални,но когато споделя тази идея на някой друг,обикновено получавам снизходителен поглед,сякаш съм луда.Може и така да е.Само се надявам скоро да намеря начин да замина на някъде.