Снощи се сетихме с колегите за следната детска песничка:

Когато си тъжен,
когато си сам,
вълшебното хапче глътни
и ето че ставаш магьосник голям
със странни очи.
Небето е синьо,
трамваят червен,
наоколо град като град,
но плисва внезапно дъжд в този ден,
не дъжд, а вали шоколад.
И някой запява на глас тралала,
зелен светофар дава тон,
примигва с очи,
подсвирква с уста,
зеленото става бонбон.
Сърдит господин
сърдито върви
в очите му бучица лед,
върви си човекът
и както върви
превръща се той в сладолед.
И вятърът тича на боси крака
закача се с твоя чадър
и както се смееш
политаш така,
че чуваш в ушите си фърррр.
Когато си тъжен,
когато си сам,
вълшебното хапче глътни
и ето,че ставаш магьосник голям...
Светът е прекрасен, нали?

Не знам моето подсъзнание ли е виновно,или тази песничка наистина звучи като подтикване на децата да станат наркомани,та да е по-шарен светът??? И тази песничка се учеше в училище,ако правилно помня....

въшебно хапче ми напомня за LSD. Не мога да повярвам, че тази песничка може да бъде включена в учебната програма. Да включат тогава и *КОГАТО ПЛАЧЕШ, ЗАПАЛВАЙ СИ ЦИГАРА...*, както и *НАЛЕЙТЕ ДА ПИЯ ОТ МЪКА, ЕДНИЧКИЯТ СМИСЪЛ Е ТАМ...* А после да потърсят в репертоара на чалга-певиците, могат да попаднат на още по-подходящи текстове.